May 5, 2022, 4:39 PM

Непонятно 

  Poetry
290 0 0

Какво ли още крием в себе си?

И от нас какво е скрито.

Шум от закъсняло ято лебеди,

стъкълце, от морската вода отмито.

 

Тупкащи сърца на ж.п. прелеза.

А в тунелите - мъгливи очертания.

На локомотив; с усти оплезени

гаснат жертвите без дъх и без стенания.

 

Как ли ще решим да оскверним душите си, 

ще разпродадем ли всичко свято. 

И какво, ако запазим само спомена 

за зора с лъчи от чисто злато... 

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??