Какво ли още крием в себе си?
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза.
А в тунелите - мъгливи очертания.
На локомотив; с усти оплезени
гаснат жертвите без дъх и без стенания.
Как ли ще решим да оскверним душите си,
ще разпродадем ли всичко свято.
И какво, ако запазим само спомена
за зора с лъчи от чисто злато...