Непонятно

5 may 2022, 16:39

Poesía

201 0 0

Какво ли още крием в себе си?

И от нас какво е скрито.

Шум от закъсняло ято лебеди,

стъкълце, от морската вода отмито.

Тупкащи сърца на ж.п. прелеза.

А в тунелите - мъгливи очертания.

На локомотив; с усти оплезени

гаснат жертвите без дъх и без стенания.

Как ли ще решим да оскверним душите си,

ще разпродадем ли всичко свято.

И какво, ако запазим само спомена

за зора с лъчи от чисто злато...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.