12.03.2009 г., 7:43

Неповторима и фатална топлина...

1K 0 19

 

 

Снежинките нослета любопитни

опират до стъклото на прозореца.

Със тънички гласчета ме подпитват:

- Наистина ли е  опасно топлото?

 

Наистина. Повярвайте ми! Спрете се!

Но всеки на гърба си трупа знания...

И стичат се неовладяни трепети

в пътечките на мокри очертания...

 

За миг видяли и за миг докоснали

на забранения си плод повърхността.

С тръпчивия привкус на омагьосваща

неповторима и фатална топлина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...