Непознат акорд
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа,
която подчертаваше безкрая
на невъзможната ни обич…
А във настъпилата тишина
приветстваха усмивките на плахите ни крачки
трицветни лянове,
застинали нетърпеливо –
като суфльори -
във джобовете на тъмните кулиси…
Не можех да намеря думите,
с които да ти кажа колко те обичам…
Край нас врабците се надвикваха
пред сцената на изгрева
и безразборно късаха от тишината на декорите…
Обвит във плаща на несигурна усмивка
направи опит да ни се присмее хоризонтът…
Но ние…
Ние бяхме тук, за да се порадваме
на непогалените ласки на вълните.
Да се прегърнем с полъха на бриза
и да разрушим с целувките си вълнолома,
който ни разделя…
Капризите му постоянно ще ни връщат
към пропуснатото време,
но бригантината на синята ни радост
ще стои привързана към него,
за да се спаси от ураганите на суетата…
Отпивам те на малки глътки –
като бедуин в пустиня,
за да те имам до края на света…
Камилите, ах камилите на бавните надежди
преминаха през одата на лятната ни буря
и уверено изправиха глави
към непознатата посока…
Да вървим!...
Очаква ни пустинята на радостта,
заклеймена от фанфарите на чужди погледи –
ръждясали от влагата на слепотата…
Разстлал съм плажа на блажената тъга
и ще те отведа на моя остров,
а ляновете ще се втурнат
като статисти в неизиграни още роли
към светлините на прожекторите
и ласките на режисьорите.
Но режисьорите сега сме аз и ти…
Докосвам те,
а от оркестрината на тишината
изригва вопъл на доверие,
накъсан като хлип на сополиво детство…
Врабците ще го разнесат
по ложите на недовършените ласки…
Които ни очакват…
Поспри за миг и ще те пренеса
през талвега на тъмните внушения
за невъзможните неща…
На пясъка, до теб –
оставам само аз…
Прегърнати ще ни запомнят
коралите и раците, и рибите
и по моретата далечни ще нашепват
илюзиите на откраднатото време…
Прости ми, но не мога да се спра!...
Тази приказка по-силна е от мене…
Ела!...
Ела – изгрява новата луна!
Настъпва добата на нямата ни обич,
обагрила брега със лунно-синьо и зелено…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
