Непознат акорд
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа,
която подчертаваше безкрая
на невъзможната ни обич…
А във настъпилата тишина
приветстваха усмивките на плахите ни крачки
трицветни лянове,
застинали нетърпеливо –
като суфльори -
във джобовете на тъмните кулиси…
Не можех да намеря думите,
с които да ти кажа колко те обичам…
Край нас врабците се надвикваха
пред сцената на изгрева
и безразборно късаха от тишината на декорите…
Обвит във плаща на несигурна усмивка
направи опит да ни се присмее хоризонтът…
Но ние…
Ние бяхме тук, за да се порадваме
на непогалените ласки на вълните.
Да се прегърнем с полъха на бриза
и да разрушим с целувките си вълнолома,
който ни разделя…
Капризите му постоянно ще ни връщат
към пропуснатото време,
но бригантината на синята ни радост
ще стои привързана към него,
за да се спаси от ураганите на суетата…
Отпивам те на малки глътки –
като бедуин в пустиня,
за да те имам до края на света…
Камилите, ах камилите на бавните надежди
преминаха през одата на лятната ни буря
и уверено изправиха глави
към непознатата посока…
Да вървим!...
Очаква ни пустинята на радостта,
заклеймена от фанфарите на чужди погледи –
ръждясали от влагата на слепотата…
Разстлал съм плажа на блажената тъга
и ще те отведа на моя остров,
а ляновете ще се втурнат
като статисти в неизиграни още роли
към светлините на прожекторите
и ласките на режисьорите.
Но режисьорите сега сме аз и ти…
Докосвам те,
а от оркестрината на тишината
изригва вопъл на доверие,
накъсан като хлип на сополиво детство…
Врабците ще го разнесат
по ложите на недовършените ласки…
Които ни очакват…
Поспри за миг и ще те пренеса
през талвега на тъмните внушения
за невъзможните неща…
На пясъка, до теб –
оставам само аз…
Прегърнати ще ни запомнят
коралите и раците, и рибите
и по моретата далечни ще нашепват
илюзиите на откраднатото време…
Прости ми, но не мога да се спра!...
Тази приказка по-силна е от мене…
Ела!...
Ела – изгрява новата луна!
Настъпва добата на нямата ни обич,
обагрила брега със лунно-синьо и зелено…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аплауз от мен!
-
!
Хубава вечер, Краси! -
Много магично! И с много очарователна символика! Поздрави!
-
Много хубаво, с очарователни образи... Поздрави!...
-
На човек, който може да остави следа в чаша от нищото, всичко му се прощава!
Харесах цветното ти новолуние, Краси! И го пожелавам на всички! -
Не мога да намеря думите, с които да ти кажа колко ми харесва...
Аплодисменти и от мен! -
Със Стойна!
-
Поздравления!!!
-
Дори не мисля, че трябва да коментирам това чувствено признание! Не искам и не мога.Само ще ти благодаря, че ни позволи да го съпреживеем!
-
Радвам се, че всеки си е харесал местенце в този стих!
Благодаря ви, Светле, Ели, Роси, Доче, Ева!
Лина, прекрасно е, че провокирам музиканта и естета у тебе, благодаря ти ! -
Еееех..., прекрасно...!!!
Докосвам те,
а от оркестрината на тишината
изригва вопъл на доверие,
накъсан като хлип на сополиво детство… -
"Прегърнати ще ни запомнят
коралите и раците, и рибите
и по моретата далечни ще нашепват
илюзиите на откраднатото време…"
Светът изчезва.Погледи щом стрелят
на времето в отрязъка фатален...
За любовта откраднатото време
е и начало и среда и цялост...
Аподисменти и от мен, Краси за този бисер! -
https://www.youtube.com/watch?v=F3wpq-i150c
Благодаря! -
Красива творба. Поздрави, Краси!
-
"Не можех да намеря думите,
с които а ти кажа колко те обичам".
А всъщност, са намерени - ярки, самобитни, изречени на фона на разкошната природа...
Много различен любовен стих - като структура, лексика, образност и звучене...
Поздравления! -
Ако бях художник, безумно бих завиждала за начина, по който рисуваш само с думи!! Но съм обикновен читател, пленен от чувствата , вплетени в невероятната ти поезия, Краси, за което ти се покланям!!Моряк-вълшебник си ти! Вълшебник!!
-
Трогнат съм, Младене, Людмиле, Стойне, Септември!
Много ви благодаря! -
"Отпивам те на малки глътки -
като бедуин в пустиня,
за да те имам до края на света."
Великолепно произведение! Поздрав за него!
Честит празник, Краси!Хубава вечер -
Извън оазиса на двама, една умела пясъчна четка изтрива ненужното, за да останат на пустинния фон, само истински важните детайли.
Красота, облечена в музика и цвят. -
"Във чашата на нищото оставяхме следа,
която подчертаваше безкрая
на невъзможната ни обич…"
Сентенциално искряща перла, отронена от стихотворението - оригинално и вдъхновено написано.
Харесах, Краси!
Бъди здрав и пиши все така!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
