10.10.2010 г., 11:55

Непознати

1.2K 0 1

Вчера случайно те видях,

но не се зарадвах както преди.

Дори за поздрав не спрях,

въпреки че се погледнахме в очи.

Към мене ти вървеше -

бавно, както и аз.

Не каза нищо - мълчеше,

сякаш не е имало нищо между нас.

Не трепна сърцето,

не се зарадва и душата.

Дали забрави да се усмихне лицето,

или наистина сме вече непознати.

А не можех да си представя преди

само един ден без теб.

Липсваше ми и в съня те търсих дори -

исках те винаги до мен.

Приятелството ни носих на сърце

и жертвах всичко за любовта.

На тебе посветих всички стихове,

а двама непознати сме сега...

И вече не чувствам нищо

и нищо не искам от теб.

Изгубихме се и изчезна всичко -

видях те, но не трепна нищо в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...