Oct 10, 2010, 11:55 AM

Непознати

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Вчера случайно те видях,

но не се зарадвах както преди.

Дори за поздрав не спрях,

въпреки че се погледнахме в очи.

Към мене ти вървеше -

бавно, както и аз.

Не каза нищо - мълчеше,

сякаш не е имало нищо между нас.

Не трепна сърцето,

не се зарадва и душата.

Дали забрави да се усмихне лицето,

или наистина сме вече непознати.

А не можех да си представя преди

само един ден без теб.

Липсваше ми и в съня те търсих дори -

исках те винаги до мен.

Приятелството ни носих на сърце

и жертвах всичко за любовта.

На тебе посветих всички стихове,

а двама непознати сме сега...

И вече не чувствам нищо

и нищо не искам от теб.

Изгубихме се и изчезна всичко -

видях те, но не трепна нищо в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...