Неправилно място №-0,1 (...там и барабаните заглъхват...)
разглобената
от
последния танц
на
кубчета по - прозрачни
и от лед,
прехапваща поредните си устни -
отново
до основи
прегризани
съм аз
.................................................
и съм.........................................
.................................................
отново невидима,
отново евтина,
неподвижно пречупена,
съблазнена претеглена
и
разтеглено
просната трилистно
в
пространството...
...............................................
и си мисля................................
...............................................
че
някога,
може би
ще успея
да се
разпилея
в
пет
посоки
а
най - вярната
ще
е
най - далечната
от теб...
.................................................
и там.........................................
.................................................
на онова място
барабаните няма повече
с ударите си
да карат парченцата ми
да потрепват
под ритъма
.................................................
и тогава.....................................
.................................................
ще успея
отново
да се наглобя...
................................................
но ти........................................
................................................
ме
приучи
да търпя
................................................
да обичам.................................
.................................................
и все ме караш да си повтарям,
че никой не може да ми причини
това, което сама на себе си мога
................................да причиня
.................................................
.................................................
ох, преставам да мисля -
не ми се отдава
.................................................
ще си остана онази,
която вечно си сменя
изгризаните устни......................
Това беше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Всички права запазени