Bjorna (Цвети)
9 3
Dec 22, 2004, 10:05 PM

Неправилно място №-0,1 (...там и барабаните заглъхват...) 

  Poetry
1299 0 3
Онази
разглобената
от
последния танц
на
кубчета по - прозрачни
и от лед,
прехапваща поредните си устни -
отново
до основи
прегризани
съм аз
.................................................
и съм.........................................
.................................................
отново невидима,
отново евтина,
неподвижно пречупена,
съблазнена претеглена
и
разтеглено
просната трилистно
в
пространството...
...............................................
и си мисля................................
...............................................
че
някога,
може би
ще успея
да се
разпилея
в
пет
посоки
а
най - вярната
ще
е
най - далечната
от теб...
.................................................
и там.........................................
.................................................
на онова място
барабаните няма повече
с ударите си
да карат парченцата ми
да потрепват
под ритъма
.................................................
и тогава.....................................
.................................................
ще успея
отново
да се наглобя...
................................................
но ти........................................
................................................
ме
приучи
да търпя
................................................
да обичам.................................
.................................................
и все ме караш да си повтарям,
че никой не може да ми причини
това, което сама на себе си мога
................................да причиня
.................................................
.................................................
ох, преставам да мисля -
не ми се отдава
.................................................
ще си остана онази,
която вечно си сменя
изгризаните устни......................

Това беше.

© Цвети All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • леле
    !!!!!!!!
  • "и си мисля................................
    ...............................................
    че
    някога,
    може би
    ще успея
    да се
    разпилея
    в
    пет
    посоки
    а
    най - вярната
    ще
    е
    най - далечната
    от теб..."


    усмихвам ти се :>
  • Адски е истинско.Някак разпиляно, но истинско.Точно това ми харесва-хаоса на разпиляните паченца.Усеща се.Браво, давай в същия дух!
Random works
: ??:??