danda (Даниела)
358 1120
1.11.2012 г., 12:40 ч.

Непразна 

  Поезия » Друга
799 0 12

Непразна съм с най-тихата от всички тишини,

с онази, след спечелените непонятни битки.

И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти

до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.

 

Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета,

за пътища, започващи със знак „Без изход”.

В задъдени пресечки следвах любовта, проклетата.

Започвах отначало, все същата, и все на чисто.

 

Непразна съм с мечти, като планински хребети –

неясни и забулени в мъгла, до смърт желани.

Непразна съм с онази простичка потребност

да бъда себе си и себе си до края да остана.

 

Непразна съм с китарен звън и със море от вино,

с целувки, вълноломи, ласки и изпити думи,

и с пясък от обувката, и с изгреви отминали,

с белег от вина и прошка, и с вятъра срещу ми...

 

Непразна съм. А може би така са ме орисали –

да имам само спомени в началото на есента.

И този дъжд... Не спря...  До кости съм подгизнала.

Нали под него от годините заченах... самота.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??