Непразна
Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета,
за пътища, започващи със знак „Без изход”.
В задъдени пресечки следвах любовта, проклетата.
Започвах отначало, все същата, и все на чисто.
Непразна съм с мечти, като планински хребети –
неясни и забулени в мъгла, до смърт желани.
Непразна съм с онази простичка потребност
да бъда себе си и себе си до края да остана.
Непразна съм с китарен звън и със море от вино,
с целувки, вълноломи, ласки и изпити думи,
и с пясък от обувката, и с изгреви отминали,
с белег от вина и прошка, и с вятъра срещу ми...
Непразна съм. А може би така са ме орисали –
да имам само спомени в началото на есента.
И този дъжд... Не спря... До кости съм подгизнала.
Нали под него от годините заченах... самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
