Непразна
Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета,
за пътища, започващи със знак „Без изход”.
В задъдени пресечки следвах любовта, проклетата.
Започвах отначало, все същата, и все на чисто.
Непразна съм с мечти, като планински хребети –
неясни и забулени в мъгла, до смърт желани.
Непразна съм с онази простичка потребност
да бъда себе си и себе си до края да остана.
Непразна съм с китарен звън и със море от вино,
с целувки, вълноломи, ласки и изпити думи,
и с пясък от обувката, и с изгреви отминали,
с белег от вина и прошка, и с вятъра срещу ми...
Непразна съм. А може би така са ме орисали –
да имам само спомени в началото на есента.
И този дъжд... Не спря... До кости съм подгизнала.
Нали под него от годините заченах... самота.
© Даниела All rights reserved.
