2.06.2013 г., 12:22

Неприятел

659 0 2

Неприятел

 

За пореден път се подведох,

мислех, че ще устоя.

Не можах, паднах в пропастта.

Мечтата ми замря.

 

Мислех те за нещо повече,

мислех те за приятел.

Но ти се оказа нищо повече

от поредния предател.

 

Лесно се привързах,

разчитах на теб.

Мислех, че така

ще продължим занапред.

 

Всичко беше илюзия,

просто поредната лъжа.

Хората умеят да лъжат,

но аз не мога да простя.

 

25.10.2012 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...