16.05.2021 г., 11:29

Непрочетена книга

452 0 2

 

До мен си,...

а всъщност,

отдавна те няма...

От плът и от кръв си

и дишаш...

А всъщност,

отдавна те няма...

Душата я няма!

Онази, която...

уж беше заслона за двама...

Отдавна...

престанах да питам...

Къде си?...

Какво те тревожи?

Какво те боли?

Какво търсиш?

Какво искаш?

Кой и как те рани?

На всеки въпрос,

ти отговори с мълчание...

На всеки въпрос,

във погледа ти...

тишината прочетох...

Празнота!

Бездна!

Пропаст дълбока!

Докато,

престанах да питам...

Как можеше да дадеш обяснение...

Аз

не присъствах вече

във твоят живот...

Аз не бях ти вълнение...

Там бях, ...

като видение,

сянка...

Грешка, без повторение!

Аз бях отминал спомен...

Явление!

Някаква...

кратка спирка

в отминало измерение...

Прочетена книга! -

си мислиш!...

Ако беше ме чул,

когато говорех...

Щеше да знаеш...

Прочете...

само една предистория!

Прелисти през пръсти,

цял роман!

По - голям от трилогия!

Прелисти през пръсти,

цял живот...и така и не стигна

до най-красивата част!

Сам я отписа!

Сам я предаде!

Сега напиши си сам,

своя, нова история!

Обрисувай се сам!

Измисли си герои

и щастливият край...

Този, който бленуваше

и го нямаше

в нашата -

недовършена ...

непрочетена книга...

Valentina N.V.( Mitova)

05/04/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да...за съжаление...Благодаря за прочита и коментара.
  • Тъжно. Повечето и предисловията не прочитат...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...