До мен си,...

а всъщност,

отдавна те няма...

От плът и от кръв си

и дишаш...

А всъщност,

отдавна те няма...

Душата я няма!

Онази, която...

уж беше заслона за двама...

Отдавна...

престанах да питам...

Къде си?...

Какво те тревожи?

Какво те боли?

Какво търсиш?

Какво искаш?

Кой и как те рани?

На всеки въпрос,

ти отговори с мълчание...

На всеки въпрос,

във погледа ти...

тишината прочетох...

Празнота!

Бездна!

Пропаст дълбока!

Докато,

престанах да питам...

Как можеше да дадеш обяснение...

Аз

не присъствах вече

във твоят живот...

Аз не бях ти вълнение...

Там бях, ...

като видение,

сянка...

Грешка, без повторение!

Аз бях отминал спомен...

Явление!

Някаква...

кратка спирка

в отминало измерение...

Прочетена книга! -

си мислиш!...

Ако беше ме чул,

когато говорех...

Щеше да знаеш...

Прочете...

само една предистория!

Прелисти през пръсти,

цял роман!

По - голям от трилогия!

Прелисти през пръсти,

цял живот...и така и не стигна

до най-красивата част!

Сам я отписа!

Сам я предаде!

Сега напиши си сам,

своя, нова история!

Обрисувай се сам!

Измисли си герои

и щастливият край...

Този, който бленуваше

и го нямаше

в нашата -

недовършена ...

непрочетена книга...

Valentina N.V.( Mitova)

05/04/2021