4.01.2014 г., 10:36 ч.

Непростено 

  Поезия » Философска
952 0 9

Най-сигурното нещо е смъртта.

Най-плашещото нещо е промяната.

През жълтите очи на пролетта

наднича непростената ти младост.

А погледът й, топче динамит,

пронизва те с очи на бивш приятел.

Изгаря те през слънчевия сплит –

там, казват, че живеела душата.

Кодиран ли е пътят на кръвта

и свети ли измамливо вината?

Простена пролет чака зрелостта,

боядисала във слънчево листата си.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??