Непростимо
Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината
и в часа извиквам с гръмоглас:
"Ела ме прегърни и да забравим от преди лъжата!"
Много грешки сторих в този свят,
незнайна мъка впих в сърцето твое.
Не знаех мъката що значи?!
Не се опитах!
Не те разбрах!
Защо???
Късно е сега и наранената съм аз.
Ала е така - грешката се връща на твоята глава!
Разкъсва се сърцето, търси теб сега.
Пътя... знам го,
но стена от ядове стои пред мен сега.
Не би простил ти този път греха!
Не би приютил самотната душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самотна Душа Всички права запазени
