26.11.2019 г., 18:53 ч.

Непростително 

  Поезия » Любовна
585 0 0

Не вярвах, че един въпрос… едничък

- макар и непростително вулгарен -

ще разруши в приятелството всичко,

което съм обичал. Че ще пари

 

така жестоко страшната вина

на срам и унижение, и болка,

че нараних обичана жена.

Дори не зная как да кажа колко

 

дълбоко съжалявам… Продължава

по своят път животът да върви.

И болката навярно ще забравя -

ще легне под смълчаните треви

 

на времето. Навярно ще отмине

и споменът за срам и за вина.

Но никога, дори и след години,

не бих могъл прекрасната жена,

 

която безразсъдно нараних

да нарека „приятелко“ отново.

Остава само този скапан стих -

утеха смешна на горчиво слово.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??