Не вярвах, че един въпрос… едничък

- макар и непростително вулгарен -

ще разруши в приятелството всичко,

което съм обичал. Че ще пари

така жестоко страшната вина

на срам и унижение, и болка,

че нараних обичана жена.

Дори не зная как да кажа колко

дълбоко съжалявам… Продължава

по своят път животът да върви.

И болката навярно ще забравя -

ще легне под смълчаните треви

на времето. Навярно ще отмине

и споменът за срам и за вина.

Но никога, дори и след години,

не бих могъл прекрасната жена,

която безразсъдно нараних

да нарека „приятелко“ отново.

Остава само този скапан стих -

утеха смешна на горчиво слово.