{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
25.10.2007 г., 9:55 ч.

Неразбрана 

  Поезия » Любовна
1122 0 4

Твори, твори, сърце,

изплачи болката в стиха,

но едва ли някой ще те разбере.

Знам, ти не искаш много -

само той тъгата да съзре,

но очите му са слепи, щом своята

вина трябва да прозре.

Той вижда, само когато аз греша,

той вижда, само щом в кошмар превърна му съня.

Той усеща мойта липса,

само когато избягам.

Оценя моите дела,

когато спра да давам.

Докосва се до нежността,

когато в недостижима статуя се въплътя.

Обича ме, когато устремена,

по далечни пътища поема.

Мил, нежен и внимателен бил е винаги, щом

дойде "утре" и винаги през изминалото "вчера",

никога не и СЕГА!

Омръзна ми да чакам закъснялата "вчерашна нежност"

през далечното "предстоящо утро" да се възроди!

Омръзна ми от живот - нереален и мечти - илюзии.

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??