Неразбрана
Твори, твори, сърце,
изплачи болката в стиха,
но едва ли някой ще те разбере.
Знам, ти не искаш много -
само той тъгата да съзре,
но очите му са слепи, щом своята
вина трябва да прозре.
Той вижда, само когато аз греша,
той вижда, само щом в кошмар превърна му съня.
Той усеща мойта липса,
само когато избягам.
Оценя моите дела,
когато спра да давам.
Докосва се до нежността,
когато в недостижима статуя се въплътя.
Обича ме, когато устремена,
по далечни пътища поема.
Мил, нежен и внимателен бил е винаги, щом
дойде "утре" и винаги през изминалото "вчера",
никога не и СЕГА!
Омръзна ми да чакам закъснялата "вчерашна нежност"
през далечното "предстоящо утро" да се възроди!
Омръзна ми от живот - нереален и мечти - илюзии.
© Усмивка All rights reserved.
