14.06.2009 г., 19:30

Неразбрана

Поезия » Друга

1.1K 0 0

Надеждата винаги остава

Нищо че за мен не мислиш вече ти

Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират

Надеждата винаги остава

Надeждата винаги остава

Сега съм сама и боря се

Мечтите ми ме водят

Накъде - не зная

Надеждата винаги остава

Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми

Зная - не разбираш ти тия глупости

Но защо разбираемо туй само за мене е

Надеждата винаги остава

Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана

Сама - в пожари от любов и тъга

Надеждата винаги остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0