14.06.2009 г., 19:30

Неразбрана

Поезия » Друга

1K 0 0

Надеждата винаги остава

Нищо че за мен не мислиш вече ти

Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират

Надеждата винаги остава

Надeждата винаги остава

Сега съм сама и боря се

Мечтите ми ме водят

Накъде - не зная

Надеждата винаги остава

Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми

Зная - не разбираш ти тия глупости

Но защо разбираемо туй само за мене е

Надеждата винаги остава

Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана

Сама - в пожари от любов и тъга

Надеждата винаги остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9