Неразбрана

Poesía » Otra

1.1K 0 0

Надеждата винаги остава

Нищо че за мен не мислиш вече ти

Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират

Надеждата винаги остава

Надeждата винаги остава

Сега съм сама и боря се

Мечтите ми ме водят

Накъде - не зная

Надеждата винаги остава

Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми

Зная - не разбираш ти тия глупости

Но защо разбираемо туй само за мене е

Надеждата винаги остава

Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана

Сама - в пожари от любов и тъга

Надеждата винаги остава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0