14 июн. 2009 г., 19:30

Неразбрана

1.1K 0 0

Надеждата винаги остава

Нищо че за мен не мислиш вече ти

Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират

Надеждата винаги остава

 

Надeждата винаги остава

Сега съм сама и боря се

Мечтите ми ме водят

Накъде - не зная

 

Надеждата винаги остава

Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми

Зная - не разбираш ти тия глупости

Но защо разбираемо  туй само за мене е

 

Надеждата винаги остава

Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана

Сама - в пожари от любов и тъга

Надеждата винаги остава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...