6.12.2007 г., 19:49

Неразбрана

852 0 0
Неразбрана...


А ти така и не разбра
какво исках аз от теб
и сякаш с мен се подигра
с това сърце от лед.

А ти така и не разбра
как те обичах аз.
И се хвърли в игра
на първоначална, дива страст.

А ти така и не разбра,
че до смърт я боли.
Ти даже не видя,
че плачат моите очи.

А ти така и не разбра,
че за теб всичко давах.
И чуствата ми в лъжа
завинаги остави.

А ти така и не разбра,
а ти така и не обича.
И в очите и не видя
болката на това момиче.

И сега се връщаш тук при мен,
от игрички уморен,
молиш ме да ти простя,
но ти прекалено закъсня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...