Dec 6, 2007, 7:49 PM

Неразбрана

  Poetry » Love
851 0 0
Неразбрана...


А ти така и не разбра
какво исках аз от теб
и сякаш с мен се подигра
с това сърце от лед.

А ти така и не разбра
как те обичах аз.
И се хвърли в игра
на първоначална, дива страст.

А ти така и не разбра,
че до смърт я боли.
Ти даже не видя,
че плачат моите очи.

А ти така и не разбра,
че за теб всичко давах.
И чуствата ми в лъжа
завинаги остави.

А ти така и не разбра,
а ти така и не обича.
И в очите и не видя
болката на това момиче.

И сега се връщаш тук при мен,
от игрички уморен,
молиш ме да ти простя,
но ти прекалено закъсня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...