20.06.2012 г., 10:46 ч.

Неразбрани... 

  Поезия » Друга
703 0 6

Говорехме си...
Сън в съня.
А вятър в клоните
люлееше луната.
Говореше ù тихом.
И едва,
да не разсъни в нея
самотата...
Говорехме си...
Дълго и макар...
Почти да сме
доволни - миг наслада...
А птици - някъде отвън,
тъй чудни песни
в мрака извисяват...
Говорехме си...
Плахо и... почти...
но все така -
макар и неразбрано...
Докосваше ме с грейнали очи,
но... в самотата
всичко се стопява.
Говорехме...
А утрото сълзи.
За да измие
всичките следи,
останали в съня ни,
неразбрани...

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??