Jun 20, 2012, 10:46 AM

Неразбрани...

Poetry » Other

1.2K 0 6

Говорехме си...
Сън в съня.
А вятър в клоните
люлееше луната.
Говореше ù тихом.
И едва,
да не разсъни в нея
самотата...
Говорехме си...
Дълго и макар...
Почти да сме
доволни - миг наслада...
А птици - някъде отвън,
тъй чудни песни
в мрака извисяват...
Говорехме си...
Плахо и... почти...
но все така -
макар и неразбрано...
Докосваше ме с грейнали очи,
но... в самотата
всичко се стопява.
Говорехме...
А утрото сълзи.
За да измие
всичките следи,
останали в съня ни,
неразбрани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Хубаво е!да не разсъни в нея
самотата...

2012-06-25T23:11:03+03:00
ranena (Мария Георгиева)

Когато едно чувство е поднесено по този начин ,тогава няма нужда от коментари.Прекрасен стих!...

2012-06-21T21:34:33+03:00
Ellan (Тони Тодорова)

Много ми хареса, Нели! .."Утрото сълзи..", красиво е.

2012-06-21T00:29:25+03:00
valantai155 (Валентина Иванова)

Много ми харесва! Поздрав!

2012-06-20T22:17:59+03:00
mimamina (Мина Конарова)

В самотата всичко се стопява!
Прекрасно !

2012-06-20T13:37:21+03:00