4.05.2012 г., 12:16

Неразбрани чувства

907 0 0

Виждаме единствено това, което пожелаем.

Слепи за другото, някак си нехаем…?

Чувстваме там, където някога е имало,

а не искаме да си признаем, че всъщност „някога“ е минало…

Затваряме очите си за всичко околно,

да ги отворим и да го погледнем, сякаш ни се струва „долно“.

И май самички се погубваме…

Неусетно в нашия свят на мечти се изгубваме…

Замисляме се все по-рядко за онзи отсреща,

дали това не е съдбовна среща?!

Дали съм аз, дали си ти, дали е някой друг…

Не знам, но искам точно ти да си до мене, тук…

Но аз мълча... поглеждам те в очите и не казвам нито дума,

сякаш мислите се изтриха като молив със гума…

Нито дума не излиза от устата ми,

а мисълта за теб е навсякъде в главата ми…

Сега си там и аз зная, че за тебе мога само да мечтая,

ти си с него, аз съм сам, докога ще е така – не знам…

Но нищо, аз пак ще замълча и пред тебе ще застана,

ще те погледна във очите и ще помечтая там да  си остана…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...