5.11.2008 г., 20:50

Неразделни завинаги!

1.5K 0 5

"ОБИЧАМ ТЕ!" - ми казваш ти.

"ОБИЧАМ ТЕ!" - изричам аз.

Сърцето ми забързано тупти,

трепери твоят мъжки глас.

 

Притискам се в прегръдките ти топли,

изпълнен с нежност си към мене ти.

Преминахме през много сълзи и тревоги,

но днес не може никой нас да раздели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафи Сидова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата умира последна, но Вярата е по-силна от Надеждата, а пък Любовта е по-силна от Вярата! Вие преценете коя умира последна!
  • Блазя Ви и на двамата!
    Дано продължите така и след 100 години пак да го кажеш!
  • ХУБАВО ЖЕЛАНИЕ, ДАНО СЕ СБЪДНЕ ЗАВИНАГИ!
  • Поздрав и от мен, Дафи!
    И за стиха, и за любовта!
  • "Преминахме през много сълзи и тревоги,
    но днес не може никой нас да раздели!" - Желая винаги да сте така, отдадени един на друг,и никой и нищо да не ви разделя!
    Хубав стих! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...