13.04.2004 г., 22:30

Неразкрити чувства

2K 0 0

1.Ти беше всичко за мен до деня

в който заби ми острие във гърба.

Изпълваше ти моята празна душа,

но ето, че пак изгуби се тя.

Защо беше нужно всичко това?

Не ти ли стигаше любовта?

Разкъса сърцето ми – смей се сега.

И стъпка душата ми – не ти ли стига това?

 

Припев:

   Незнам дали трябва да ми пука за теб

   Незнам дали няма да се превърна във лед.

   Незнам дали трябва да съм твоя предмет

   Потъващ във прах и забрава от теб

 

2.Омръзна ми да играя твоята игра.

   Защо не опиташ ти мойта сега?

   Но има ли смисъл във всичко това?

   Не искам аз да си играя с чувствата.

   Но явно на тебе това ти е в кръвта,

   защото не спираш да си играеш с мене – да.

   И не се опитвай да измъчваш моята душа,

   Защото и без това вече мъртва е тя.

 

Припев:

   Незнам дали трябва да ми пука за теб

   Незнам дали няма да се превърна във лед.

   Незнам дали трябва да съм твоя предмет

   Потъващ във прах и забрава от теб

 

3.И мога да рисувам със болка сега,

   това във което превърна ме тя.

   И искам да бъда безчувствен в мига,

   във който пронизва ме всичко това.

   Безцелно се лута моята тъжна душа,

   и иска да вика – но няма е тя.

   Във мрака не вижда нищичко тя,

   и  бавно се губи във вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Киров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...