1.Ти беше всичко за мен до деня

в който заби ми острие във гърба.

Изпълваше ти моята празна душа,

но ето, че пак изгуби се тя.

Защо беше нужно всичко това?

Не ти ли стигаше любовта?

Разкъса сърцето ми – смей се сега.

И стъпка душата ми – не ти ли стига това?

Припев:

   Незнам дали трябва да ми пука за теб

   Незнам дали няма да се превърна във лед.

   Незнам дали трябва да съм твоя предмет

   Потъващ във прах и забрава от теб

2.Омръзна ми да играя твоята игра.

   Защо не опиташ ти мойта сега?

   Но има ли смисъл във всичко това?

   Не искам аз да си играя с чувствата.

   Но явно на тебе това ти е в кръвта,

   защото не спираш да си играеш с мене – да.

   И не се опитвай да измъчваш моята душа,

   Защото и без това вече мъртва е тя.

Припев:

   Незнам дали трябва да ми пука за теб

   Незнам дали няма да се превърна във лед.

   Незнам дали трябва да съм твоя предмет

   Потъващ във прах и забрава от теб

3.И мога да рисувам със болка сега,

   това във което превърна ме тя.

   И искам да бъда безчувствен в мига,

   във който пронизва ме всичко това.

   Безцелно се лута моята тъжна душа,

   и иска да вика – но няма е тя.

   Във мрака не вижда нищичко тя,

   и  бавно се губи във вечността.