poem_lady (Фери)
46 836
19.11.2010 г., 14:11 ч.

Неразрушими 

  Поезия » Любовна
964 0 11


             Неразрушими


          
     Ситни пръски - дъжд ли е или океана?
     Тревожно течен става моят грим.
     Вятър вее, брули и разклаща
     и твоя вид здрав, неразрушим.
 
     Истината удря ни в гърдите
     и сякаш в пясък ги превръща,
     но тук сме още - цели, невредими,
     и тази тъжна цялост ни прегръща.

 

     Стоим. Измръзнали и мокри,
     но със сухи и невиждащи очи.
     Тук сме още. Ала толкова самотни,
     обвити в гордост и някакви лъжи.

 

     Бучи океанът и ги удря -
     скалите, застинали под нас,
     но те държат се - векове издържат.
     А ние тук сме само час.

 

     А ние тук сме само час!

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??