Неразрушими
Неразрушими
Ситни пръски - дъжд ли е или океана?
Тревожно течен става моят грим.
Вятър вее, брули и разклаща
и твоя вид здрав, неразрушим.
Истината удря ни в гърдите
и сякаш в пясък ги превръща,
но тук сме още - цели, невредими,
и тази тъжна цялост ни прегръща.
Стоим. Измръзнали и мокри,
но със сухи и невиждащи очи.
Тук сме още. Ала толкова самотни,
обвити в гордост и някакви лъжи.
Бучи океанът и ги удря -
скалите, застинали под нас,
но те държат се - векове издържат.
А ние тук сме само час.
А ние тук сме само час!
© Фери All rights reserved.
хересва ми много.Поздрави
