Неримувано приятелско присъствие
Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото,
когато песента звучеше
от сърцето
и в облаци понъваха
мечтите?
До мен ли беше онзи път,
когато всичко се събаряше,
когато тихо и безплътно,
вратата леко се затваряше?
До мен ли беше в утринта,
когато от усмивка оцелях,
когато пееше красиво идното?
Ако си бил тогава...
остани завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
