Неримувано приятелско присъствие
Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото,
когато песента звучеше
от сърцето
и в облаци понъваха
мечтите?
До мен ли беше онзи път,
когато всичко се събаряше,
когато тихо и безплътно,
вратата леко се затваряше?
До мен ли беше в утринта,
когато от усмивка оцелях,
когато пееше красиво идното?
Ако си бил тогава...
остани завинаги!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
