Несбъднато
924
0
0
Ще се вгледам в красивия залез, обагрящ в червено морето,
ще си спомня за нашите нощи, за момичето нежно, с което
седяхме на плажа тъй влюбени, до болка говорейки истини,
мечтаейки за нощи безкрайни, за дни от нас самите измислени,
и деца неродени кръщавахме, и в люлката с теб ги люляхме,
за дом и семейство мечтахме, и от мечти даже не спяхме,
но ти си замина от мене и ми даде мечтите назаем,
но аз пък си имам утеха голяма и със нея все още мечтая,
да, момичето малко, от теб неродено, понякога пита за мама,
без да знае, че ти си далече, че всичко беше измама!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
