Несбъднатост
701
1
1
Животът ми отдавна няма смисъл,
макар че едва сега те губя.
Аз само стихове написах,
а наяве все те няма и ми липсваш.
Не се сбогувах с теб,
надявах се отново да те видя.
Не си прочела даже и куплет -
за мен, най-тежката присъда!
И се надявах до последно,
някой ден да се получи.
Оръжието сега е заредено,
а да ми простиш дали ще можеш?
Поне за миг, поне веднъж,
но ти не ми се сбъдна.
Сега до теб заспива друг,
а аз... аз по-добре да бъда мъртъв!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
