dobri4kata (Десислава Костадинова)
46 7
15.09.2006 г., 11:50 ч.

Нещастна душа 

  Поезия
737 0 3
            Винаги съм била нещастна
            на тази пуста самота подвластна
            и си мисля,че е по-добре да умра
            отколкото да живея живота си без любовта!
            Сякаш някаква прокоба над мене лежи,
            сякаш нож сърцето ми раздира,а това така боли
            не издържам вече на тази болка,самота
            и всичко около мен е потънало в зловеща тъмнина!
            Пусто е в сърцето ми,в очите,
            в които пресъхнаха вече и сълзите
            и не знам какво да направя,
            за да мога нещастието да забравя!
            На бял свят родена съм без капка радост
            и така ще си премине  мойта младост,
            и ще се питам дали наистина съм живяла
            след като любовта да намеря не съм успяла!!!

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много често си мислим, че целият свят ще свърши без любов. Това, че няма с кого, в определен период да се консумира любовта, не значи че никой не те обича. Нали имаш приятели, родители. Това не е ли любов? Знаеш ли, че почти всеки ден минавам покрай дома за сираци? А до скоро ходех всеки ден и в Онкологията на свиждане ? Може би по-често трябва да минаваш и ти покрай тези зловещи места, за да разбереш, че нямаш никакви проблеми...
  • Благодаря,но нека да поясня,че това стихотворение съм го писала преди време,и за щастие успях да намеря любовта и истинския човек.
  • Хайде,хайде за 24 годишна имаш още много влакове ...и някой от тях ще те отведе далече от гара"Самота"...
    Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??