Нещастна душа
Винаги съм била нещастна
на тази пуста самота подвластна
и си мисля,че е по-добре да умра
отколкото да живея живота си без любовта!
Сякаш някаква прокоба над мене лежи,
сякаш нож сърцето ми раздира,а това така боли
не издържам вече на тази болка,самота
и всичко около мен е потънало в зловеща тъмнина!
Пусто е в сърцето ми,в очите,
в които пресъхнаха вече и сълзите
и не знам какво да направя,
за да мога нещастието да забравя!
На бял свят родена съм без капка радост
и така ще си премине мойта младост,
и ще се питам дали наистина съм живяла
след като любовта да намеря не съм успяла!!!
на тази пуста самота подвластна
и си мисля,че е по-добре да умра
отколкото да живея живота си без любовта!
Сякаш някаква прокоба над мене лежи,
сякаш нож сърцето ми раздира,а това така боли
не издържам вече на тази болка,самота
и всичко около мен е потънало в зловеща тъмнина!
Пусто е в сърцето ми,в очите,
в които пресъхнаха вече и сълзите
и не знам какво да направя,
за да мога нещастието да забравя!
На бял свят родена съм без капка радост
и така ще си премине мойта младост,
и ще се питам дали наистина съм живяла
след като любовта да намеря не съм успяла!!!
© Десислава Костадинова All rights reserved.
