Ах, вие, предатели!
С какво право се наричате
мои приятели?!
Тази завист в очите...
тази злоба в душите...
Отвращавате ме!
И с каква наглост желаете
да ме четете като
книга широко отворена.
Да поглъщате лист по лист,
а после да разкъсате
страниците й и в огъня
да я хвърлите,
за да се превърне във пепел.
Изчезнете! Пръскайте злоба,
таз отрова в нечии други поля.
Не ще успеете да отнемете мойта душа.
Просто си вървете и ме оставете на
спокойствие!
© Деница Йорданова Всички права запазени