Jan 11, 2008, 11:44 AM

Нещастни предатели

  Poetry
1.1K 0 2

Ах, вие, предатели!

С какво право се наричате

мои приятели?!

Тази завист в очите...

тази злоба в душите...

Отвращавате ме!

 

 

И с каква наглост желаете

да ме четете като

книга широко отворена.

Да поглъщате лист по лист,

а после да разкъсате

страниците й и в огъня

да я хвърлите,

за да се превърне във пепел.

 

Изчезнете! Пръскайте злоба,

таз отрова в нечии други поля.

Не ще успеете да отнемете мойта душа.

Просто си вървете и ме оставете на

спокойствие! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....