Нещастница!
Тя знае ли името ми
колко по-добре звучи от нейното!
Знае ли сълзите ми,
колко по-топли биха били...
Но аз не плача
за нещастници!
А ти, глупако, какво ù обеща?
Пари ли? И те ще свършат...
Живот ли? Твоя аз отдавна го белязах...
Да, давай! Така можеш да си купиш всичките жени.
И нея ли си купи като всяка друга...
Това, да ме боли,
отново ли нейна е заслуга?!
Да, най-сетне я видях.
Така е жалка...
така я съжалявам...
Нещастница е!
А не знае с теб къде върви...
Поредната мечтателка,
с илюзии за вечни дни...
Само не забравяй...
нашите мечти и твойте обещания...
И малкото човече, което с нас върви...
Да, синът ти! Той няма да прости
на подлата нещастница и твойте лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
