22.05.2011 г., 11:14 ч.

Нещата никога не са такива, каквито си ги спомняме 

  Поезия
1736 1 44

Пазачо на душата ми,

защо,

нещата никога не са такива,

каквито си ги спомняме?

И вятърът не бе, какъвто е...

Гласът му -

говор тих от счупените стомни.

Дори не зная

за вода ли бях понесла писаните...

Орисах се -

все двете ми ръце да са във празно.

Кобилица извита е гърбът ми,

с два медника -

за теб, пазачо на душата ми -

за да не ходим жадни...

И ти ме пазиш?

Май обратно стана.

Да позволиш на ваклия

в ръцете ми да сложи

шарените стомни.

Аз доверчиво да ситня към извора...

Не ми отива някак си.

Такава не се помня.

Затуй ги счупих... и извиках вятъра.

И той не беше, както го обичах...

Пазачо на душата ми,

остава ни

да ù избягаме

на пустата любов.

Тичай!

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??