Аз съм молитвата.

        И защото съм мъдра -

        приличам на себе си,

        започнах

        душата си да кърпя.

В глезените на светлото се вкопчвам -

искам То да се весели,

сякаш се къпе в поток.

Не го пускам,

докато не ме намери онова красиво, крехко

и независимо колко е чупливо Нещо.

Дали да не изтупам праха

от  предишна сексуалност -

да го погледна право в очите

и времето да застине много, много дълъг миг.

Безсрамно да се извие във въздуха

като  аромат

и да започне да действа...

           погали косата ми 

           огнена,

           прокарай в нея

           дълги пръсти,

           да простене мелодия

           от небесни звуци,

           единствено от нас

           разбрана...