... нещо
Аз съм молитвата.
И защото съм мъдра -
приличам на себе си,
започнах
душата си да кърпя.
В глезените на светлото се вкопчвам -
искам То да се весели,
сякаш се къпе в поток.
Не го пускам,
докато не ме намери онова красиво, крехко
и независимо колко е чупливо Нещо.
Дали да не изтупам праха
от предишна сексуалност -
да го погледна право в очите
и времето да застине много, много дълъг миг.
Безсрамно да се извие във въздуха
като аромат
и да започне да действа...
погали косата ми
огнена,
прокарай в нея
дълги пръсти,
да простене мелодия
от небесни звуци,
единствено от нас
разбрана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
