Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно, 

но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.

Искам да те върна, искам любовта  си,

искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.

Вечно по задачи тичаме, 

обвиняваме се за всичко

и не виждаме как любовта отива си тихо.

Обвинявам те вечно,

че не ме целуваш вече,

а ти все с нещо ти преча.

Докога ще се караме тъй зловещо?

Докога нещо ще ни пречи?

Какво се счупи между нас,

кое възбуди този хаос и омраза,

кажи ми, защото аз не мога да ти кажа.

Искам те, адски много те искам,

но искам човека, който обичам.

Потърси го, нека ме целуне,

нека той пак да се върне.