Dec 30, 2011, 8:20 PM

Нещо гасне

  Poetry » Love
1.3K 1 0

Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно, 

но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.

Искам да те върна, искам любовта  си,

искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.

 

Вечно по задачи тичаме, 

обвиняваме се за всичко

и не виждаме как любовта отива си тихо.

 

Обвинявам те вечно,

че не ме целуваш вече,

а ти все с нещо ти преча.

Докога ще се караме тъй зловещо?

Докога нещо ще ни пречи?

 

Какво се счупи между нас,

кое възбуди този хаос и омраза,

кажи ми, защото аз не мога да ти кажа.

 

Искам те, адски много те искам,

но искам човека, който обичам.

Потърси го, нека ме целуне,

нека той пак да се върне.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нона Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...