10.04.2019 г., 10:24

Нещо и Нищо

413 0 0

Раждаме се винаги с надежда

този свят във нас да се оглежда.

Този свят и той във нас да бъде,

утрото ни в него да пребъде.

 

Стъпката следа да ни оставя

и името достойно да представя.

След смъртта какво от нас остава?

Само спомен и една забрава.

 

Този казус ясен ми изглежда,

но в заблуда тежка ни въвежда.

Раждаме се за едното Нещо,

а си мреме за едното Нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...