Раждаме се винаги с надежда
този свят във нас да се оглежда.
Този свят и той във нас да бъде,
утрото ни в него да пребъде.
Стъпката следа да ни оставя
и името достойно да представя.
След смъртта какво от нас остава?
Само спомен и една забрава.
Този казус ясен ми изглежда,
но в заблуда тежка ни въвежда.
Раждаме се за едното Нещо,
а си мреме за едното Нищо.