Apr 10, 2019, 10:24 AM

Нещо и Нищо

  Poetry
414 0 0

Раждаме се винаги с надежда

този свят във нас да се оглежда.

Този свят и той във нас да бъде,

утрото ни в него да пребъде.

 

Стъпката следа да ни оставя

и името достойно да представя.

След смъртта какво от нас остава?

Само спомен и една забрава.

 

Този казус ясен ми изглежда,

но в заблуда тежка ни въвежда.

Раждаме се за едното Нещо,

а си мреме за едното Нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...