Apr 10, 2019, 10:24 AM

Нещо и Нищо

  Poetry
415 0 0

Раждаме се винаги с надежда

този свят във нас да се оглежда.

Този свят и той във нас да бъде,

утрото ни в него да пребъде.

 

Стъпката следа да ни оставя

и името достойно да представя.

След смъртта какво от нас остава?

Само спомен и една забрава.

 

Този казус ясен ми изглежда,

но в заблуда тежка ни въвежда.

Раждаме се за едното Нещо,

а си мреме за едното Нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...