Нещо караше ме този ден да се усмихвам,
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе.
Не, не розов е животът, но и сив не е,
а някак светъл, празничен
и всеки крачи...
и крача аз,
но този път усмивка има във сърцето,
нещо в мене ми шепти,
кара ме да се усмихвам.
© Морела Морт Всички права запазени