Нещо караше ме този ден да се усмихвам,
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе.
Не, не розов е животът, но и сив не е,
а някак светъл, празничен
и всеки крачи...
и крача аз,
но този път усмивка има във сърцето,
нещо в мене ми шепти,
кара ме да се усмихвам.
© Морела Морт All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
