Нещо караше ме този ден да се усмихвам,
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе.
Не, не розов е животът, но и сив не е,
а някак светъл, празничен
и всеки крачи...
и крача аз,
но този път усмивка има във сърцето,
нещо в мене ми шепти,
кара ме да се усмихвам.
© Морела Морт All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
