Нещо много лошо се случва.
Много лошо... влюбвам се.
И не стигат минутите, сигналите, думите...
Не стигат часовете, материята, струните...
Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна...
И в тялото адското тебе да сложа, за да ми мине...
Да мине това влюбване, да минат тръпките в дланите...
Да минат секундите, в които се чувствам като избраница...
Да минат дните, в които ревнувам до болка
от чая, прозореца и твойта походка...
Ревнувам тебе от тебе дори...
А от обич не е хубаво да боли...
С тебе сами дори сме били
В други животи с други съдби
Двама щастливи любовници
И даже сме строили подводница
И даже в космоса сме били
И сме имали заедно мечти...
И всичко се сбъднало
И на нас ни е хрумнало...
В други животи пак да се срещаме
Да летим, да се усещаме...
Но да мине това толкоз печално пробуждане
В което се питам колко остава до свършване...
До края на цялата тежест в гърдите...
И на очите, и на ръцете, и на косите...
До края на това болезнено влюбване
Аз ще съм на парчета, а ти ще си чуждият.
© Адриана Василева Всички права запазени